Борислав Сандов – човекът, който се опита да ликвидира българската енергетика
На Борислав Сандов и Тома Белев не им стигна времето да унищожават нуклеарната и въглищната енергетика в страната. Ако те двамата бяха останали още малко на постовете си като вицепремиер по климата, министър на околната среда и водите и заместник-министър, през днешния ден енергетиката в България щеше да бъде в цялостен колапс – без действителен аспект за възобновяване, написа " Еко Новини ".
" Аз съм представител на зелените. Ние разпознаваме нуклеарната енергетика като проблем, а не като решение. Ядрената енергетика не може да бъде зелена. " Марица изток " ще се затвори – въпросът е по кое време. Ние би трябвало да излезем от въглищните централи ". Това са думи на Сандов от времето, когато беше министър на околната среда и водите.
Ако тези планове бяха осъществени напълно, през днешния ден българската енергетика към този момент щеше да е завършила. Не единствено щяхме да сме на режим на тока, само че и електрическата енергия от импорт би била толкоз скъпа, че потребителите сами биха се отказвали от нея.
Към днешна дата, макар че България все по-често балансира системата посредством импорт на електрическа енергия – в това число от Гърция – точно миксът с евтиното произвеждане на АЕЦ " Козлодуй " към момента задържа цените в търпими граници. Още през 2025 година стана ясно, че натискът върху цените на електрическата енергия няма да понижава, а рисковете пред системата се усилват.
Ако бяха затворени АЕЦ " Козлодуй " и топлоелектрическите централи, и страната беше минала главно към газ и нестабилни възобновими източници, цената на електрическата енергия през днешния ден щеше да бъде в пъти по-висока. Прекомерното разчитане на ВЕИ без постоянна базова мощ – каквато обезпечават АЕЦ и Топлоелектрическа централа – води до сривове в системата, каквито към този момент се следиха в елементи от Европа, в това число Испания, Португалия и Южна Франция.
Гръбнакът на всяка постоянна енергетика са точно стандартните мощности. Точно тях " зелените " политики сложиха под най-силен напън. Подобен модел бе прибавен и в Германия – страна, която до неотдавна беше икономическият мотор на Европа, а през днешния ден изпитва съществени усложнения, свързани с енергийната сигурност и индустриалната конкурентоспособност.
САНДОВ РАБОТЕШЕ ЗА ВЕИ ЛОБИТО
Още при започване на ръководството на кабинета " Петков ", Борислав Сандов ясно съобщи курса – ускорено затваряне на въглищните централи. В редица медийни участия той наблягаше, че ТЕЦ-овете ще спрат по стопански аргументи поради въглеродните квоти и че затварянето им е " закъсняло ".
В същото време държавното управление " Петкон " пое съществени задължения пред Европейската комисия, в това число за фрапантно понижаване на въглеродните излъчвания и ограничение на въглищното произвеждане. Тези решения сложиха под риск освен енергийната система, само че и цели райони, подвластни от минно-добивната промишленост, в която работят десетки хиляди души.
След всеобщите митинги на енергетиците и миньорите страната беше принудена да търси спешни решения – в това число основаване на държавни структури за преназначаване на служащи и обезщетения, достигащи до 36 заплати за напускащите бранша.
Паралелно с това милиарди евро по Плана за възобновяване и резистентност бяха ориентирани към планове за възобновими енергийни източници и огромни батерийни системи – технологии, които към оня миг не бяха потвърдили своята успеваемост в сходен мащаб. Част от тези средства бяха планувани да влязат в стеснен кръг компании, свързани с построяването и употребата на ВЕИ.
Всичко това се случваше под знака на така наречен " Зелена договорка ". Въпросът дали този преход е стопански резистентен и обществено търпим остана на назад във времето. Основният мотор бяха големите финансови потоци, които той генерира.
Днес, през 2026 година, последствията от тези политики стартират да се виждат по-ясно. България към момента разчита в забележителна степен на обичайните си мощности, а опитите за припрян енергиен преход демонстрираха какъв брой нежен може да бъде салдото в системата.
И въпреки доста от политиците да заобикалят да приказват за отговорността, остава въпросът: кой в действителност сложи българската енергетика на ръба на този риск?
Отговорът беше даден още преди години – и през днешния ден звучи още по-актуално. Борислав Сандов остава знак на един модел на ръководство, в който идеологията изпреварва действителността, а цената се заплаща от цялото общество.
